Какво да кажа - и аз се изкушавам да започна. Имам тайно желание да покажа себе си, да събера мнения за това, което е в главата ми. Ексхибиционизъм. Скрит. Все пак не съм с името си тук. Искам никой да не чете. Защо ако не искам никой да чете, пиша тук - ей това е странно. Искам да е лично, но не безлично... Май както излиза ще започна с това, което искам...Егоистка съм! :-)

Какво става, когато знаеш какво искаш? От толкова дълго време знам какво е? Как да го получа, защо имам непреодолимото желание да бъде мое, защо смятам, че ако се откажа някой ще ми каже, че съм изгубила? Всички тези неща не са кой знае какво-те са заради един мъж, а дали той го заслужава, побърквам се-един ден искам да е той, утре го искам далече от ума си, как може да върнеш човек, който е далече от теб и дори ситуацията не ти го предоставя. Говоря за моментите, в които срещаш случайно и често разни познати, които не те интересуват, а всичко, което искам е да видя него. Искам втория си шанс, искам той да бъде истински искам да имам време да разбера, че всичко това е не само идея в главата ми, а нещо, което си заслужава! Често се сещам за Мартин Идън напоследък... Може би отново трябва да я прочета. Честно казано забравих накъде вървя и къде отивам, дали всичко е заради него?

интересно начало,интересен ник,интересна асоциация
все пак дано нямаш съдбата на Мартин Идън...

Асоциацията с Мартин Идън идва от това, че постоянно се опитвам да вървя напред и нагоре;-)